Какво беше детството, какво е сега?

Ако сте от това поколение, което е минавало 5 години, преди 1999 година, то определено няма как да не намерите разлики между това как сте отрасли и как растат сега децата. Спомняте си, компютрите бяха Правец и общо взето за тях си мислехме, че се използват от лелки и чичковци по разни тесни офиси. Макар, че на тях ставаше да се играят разни игри, това не ни беше забавление. По онова време нямаше МР3 - ки, DVD, GSM, а имаше walkman - ни, видеота и телефони с кабели, някъде из вкъщи. Също по това време ядяхме мазани филийки и то на сила, защото родителите ни едва ни задържаха вкъщи, камо ли да ни накарат да ядем някоя мамина/бабина гозба. Тогава, когато излизахме, не искахме от мама и татко по 5лв, дори рядко искахме 20 стотинки, за да си купим вафла, сокче и дъвка. Ама можехме! Сега с 20 стотинки не можем да си вземем вафла, а и реално никой не излиза без по - малко от 2 лева. И пак по това време излизахме с приятели, ама много и не ходехме по кафета, сладкарници, дискотеки, а ходехме по полянки, по паркове, по градския/селския площад за да играем. Нямахме мобилни телефони, по които да ни търсят или да търсим ние. Ако ни трябваше някой "Айде до тях да го извикаме!". Носехме си кастофони за да слушаме касетки на Dire Straits, Deep Purple, Rainbow и т.н. (по - късно някой може би Лепа Брена :D ). За нас тогава демокрацията беше нещо не много ясно, а за по - старите мисълта, че социализма е паднал, все още се струваше нереална. По това време ходехме на гости при баба, радвайки се, че ги няма родителите да ни прибират постоянно вкъщи и да ни се карат след двучасовото издирване по улиците. Сега да отидем при баба е кошмар, защото не можем и 2 часа без компютър :D. През 90 - те излязоха конзоли като Terminator, Sega по - късно PS и се събирахме в някой авер или някой клуб из село или града, за да поиграем "за двама" както се изразявахме. Или ходехме по онези стари житонки да играем Street Fighter и все се ядосвахме, когато приятел ни победи и продължи без нас, а нашите стотинки за житон са били профукани. Тогава ходехме на училище за да учим. Беше модерно и готино да си отлични. Сега училището е затвор, а да си отличник означава да си подигравка на цял клас. Не дъвчехме дъвки Орбит Уайт, Уинтър Фреш... Дъвчехме Турбо и Шок. Нямаше нужда да чакаме да донесат череши от 2.50 лв. за кг. в супермаркета до нас, просто отивахме и си беряхме от някое дърво. Митичните колелета без скорости, който сега са демоде, използвахме за да отидем на края на селото (знаете там по пътя за другото село/град колко черешови дървета има) и да се покатерим на черешата за да ядем череши. По това време да станем в събота сутринта в 7:30 за да гледаме детските филмчета беше удоволствие, а не като сега да хъркаме до 13:30 и да станем (недоспали) за да излезем на кафе. Тогава се събирахме вечер пред нечия къща с пейка и си приказвахме до 11:00 - 12:00 вечерта (разбира се по - големите, защото малките си лягахме по - рано).

Ех какви времена бяга, а? Аз, за съжаление, бях малък по това време и едва след 96 - та можех да правя горе посочените неща, но за щастие в село капитализма дойде с електрическия влак към 2003г. До тогава си беше почти както преди. С изключение на това, че бързах вечер да седна на компютъра за да поиграя на Diablo II, след като излезе.

Сега децата растат пред компютри със скайп, а не с приятели на пейката. Слушат чалга от малки, а не детски песни и рок балади. Интересуват се от мода, не от учебници. Ех...

Това исках да напиша, защото ми е мъчно за тези времена. Тогава капитализма и демокрацията така силно не се усещаха още, а останките от социализмът все още негодуваха в юношите и пораждаха скръб в пенсионерите. Но за социализъм в някой друг пост. Хайде чао за сега!